Първият път, в който се удавих
Всеки път, когато някой си отиде
или изчезне надалеч
си спомням за едно място –
малко езеро в планините
до града, в който израснах.
Там слънцето залязва,
водата е топла от лъчите,
потънали в нея.
Там аз оставам на шест,
майка ми е още жива.
Аз съм във водата
и само вдишване по-късно
тя изпълва дробовете ми.
Майка ми скача при мен –
още облечена, даже с цигара.
Тя ме издърпва, а аз се давя.
И никой наоколо не забелязва.
The First Time I Drowned
Every time someone leaves,
or disappears far away,
I remember that place —
a small pond in the mountains
near the town I grew up in.
There, the sun sets,
the water is warm from the rays
that have sunk into it.
There, I remain six years old,
my mother is still alive.
I’m in the water,
and a single breath in later,
it fills my lungs.
My mother jumps in after me —
still in her clothes and holding her cigarette.
She pulls me out as I’m drowning.
And no one around us notices.
Таксидермия
Изскубвам макове от корен,
а листенцата им се разпадат
като капки акрил по бяла покривка.
Прибирам стеблото и го суша на слънце,
после го крия между страниците на книга,
където да остарее.
Хващам пеперуда и едното крило се отчупва,
а люспите се размазват по дланта ми.
Ветеринарите съветват да се отреже здравото,
за да пасва на раненото.
Изтръгвам и двете – оставям тялото за птиците.
Хвърлям камък по врабче
и то тупва в тревата
като керемида от покрив.
Отделям меката тъкан от чупливия гръден кош.
Съединявам парчета –
строя скелет, който да вземеш със себе си
и да построиш в дома си.
Не мисли, че събирам смърт –
костите разказват живота.
И само тях имам да ти оставя.
Taxidermy
I pull out poppies by the roots
and their petals fall apart
like drops of acrylic on a white tablecloth.
I take the stem and dry it in the sun,
then I hide it between the pages of a book
where it can grow old.
I catch a butterfly and one of its wings breaks off,
the scales smearing on my palm.
Vets recommend cutting the healthy part
to match the wounded.
I rip out both and leave the body for the birds.
I throw a stone at a sparrow,
which thuds in the grass
like a tile from a roof.
I separate the soft tissue from the brittle rib cage.
I join the pieces —
build a skeleton for you to take
and reassemble in your home.
Don’t think that I collect death —
bones tell life.
And they’re the only thing I want to leave you.