DONAU
Водите се движат
привидно.
Успокояват,
но надолу
течението буйства ли,
буйства.
Влачи спомени,
копнежи, неизказани
мисли, пластмаса,
изгубени лодки.
Водата става
най-тъжна,
когато на повърхността ѝ
се носят
неподвижни тела.
Сега минава сал,
а под него –
на дъното,
лежат стотици
истории.
DONAU
Seemingly the water is flowing.
Calming, yet
down the stream
becoming impetuous.
Burdened with memories,
desires, untold thoughts,
plastic, lost boats.
The water is foremost mournful
when torsos are flooding
its surface.
Currently a raft is passing,
underneath on the bottom
rest hundreds of stories.
КАК УЧЕХМЕ
На дядо ми
Спомням си как ме научи
да гледам света, да го слушам,
да му се радвам, да го чертая.
Моя свят, с моя поглед,
с твоя поглед.
Спомням си как ме научи
да пиша, да чета.
Да чета всичко наоколо.
С теб се гмуркахме в книгите.
Ти ме хващаше за ръка,
отваряше кориците и потъвахме,
после изплувахме на брега
и ти ми пееше песни.
Смеехме се.
Гмуркахме се,
Смеехме се,
докато един ден ти
не излезе на брега.
Аз те търсех.
Продължавам да се гмуркам,
продължавам да те търся.
Сега ти се потопи в съзнанието ми
и плуваш,
а аз тихо греба
с веслата на спомените,
по повърхността на паметта.
HOW WE STUDIED
To my grandfather
I remember how you taught me
to look at the world, to listen to it,
to rejoice in it, to draw it.
My world: with my gaze,
with your gaze.
I remember how you taught me
to write, to read.
To read everything around.
We dived into books.
You took my hand,
you were opening the covers and we were sinking,
then we came ashore
and you sang songs to me.
We were laughing.
We dived,
We were laughing,
until one day
you didn’t come ashore.
I was looking for you.
I keep diving,
I’m still looking for you.
Now you are immersed in my mind
and you swim,
and I row quietly
with the oars of memories,
on the mind’s surface.