Roman Kissiov | Bulgaria


This spring, the birds did not come back from the south.
The trees did not bloom.
There are only vultures perched on branches.
Vultures have perched –
on house balconies,
on boulevards, at cafes,
on benches, on cars,
at bus stops,
at children’s playgrounds, in gardens…
Vultures, vultures perched…
They are standing, waiting.
Waiting, standing.

Vultures have perched…
And only here and there,
only at places – behind a corner
or behind a door ajar –
slightly showing are
angel wings.

(Translated by Ralitsa Saramova)


Тази пролет птиците не се завърнаха от юг.
Не разцъфнаха дърветата.
Само лешояди са накацали по клоните.
Лешояди са накацали –
по балконите на къщите,
по булевардите, по кафенетата,
по пейките, по автомобилите,
по спирките,
по детските площадки, по градините…
Лешояди, лешояди са накацали…
Стоят и чакат.
Чакат и стоят.

Лешояди са накацали…
И само тук-таме,
и само някъде – зад някой ъгъл
или зад открехната врата –
леко се подават
ангелски крила.


They said:
A poet cannot feed a family

They said:
A poet can feed
Only the worms…

O, no –
The poet feeds the pigeons
The poet feeds the eagles
The poet feeds the angels
The poet feeds the hearts –
the hearts of people
still hungry
for Truth and Light…

The poet can feed thousands
with but five verses

(Translated by Ralitsa Saramova)


Поет къща не храни

Поетът може само
червеите да нахрани…

О, не –
Поетът гълъбите храни
Поетът орлите храни
Поетът ангелите храни
Поетът сърцата храни –
сърцата на хората
които все още са гладни
за Истина и Светлина…

Поетът може
със пет стиха
хиляди да нахрани